Аз виждам в оставането на партньор-първо единия, после другия без работа-държавна тактика. 
От отношението на работещия зависи щастието им в бъдеще.
Сигурна съм, че ако се бях задържала на работа, мъжът ми щеше да остане без.
Всъщност тази тактика до нищо не води, освен до разбити нерви. 
Няма начин да се превъзпита човек.
Щях да кажа, че е трябвало да се омъжа за лекар и да си дърдорим за бактерии, но сещайки се, че фармацефтичните компании са също престъпна група...
Не виждам смисъл в живота и словото ми подстрекава към самоубийство.
Хората са се огледали в парите... и положението е трагично.
Това можеше да съм. Докторче. Но трябваше някой да ми терапевтира смелостта, без перверзии, понеже :D клизми в родилното бих могла да правя само с идеята, че това е част от пътя към раждане на нов живот.

Третотрол... спри да ми пишеш. Чела съм подобни неща. Мъжът ми ми е пускал всякакви филми, при все, че му казах, че той ги гледа, а аз съм живяла в някои от тях.
Да мълча е равносилно на това да умра.