Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.11 10:52 - ***
Автор: geridi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 46 Коментари: 0 Гласове:
2



 Всъщност ако изходим от факта, че една жена забравяше, колкото мен и колкото мен се впечатляваше от мръсни чаши, включително внимаваше да не омаже кофите, за да е по-лесно на момичето, което ги миеше...
Може да заключим, че дефицитът на вниманието ми идва от стремежа да измивам ръце всеки път, щом съм чупила яйца. 
Като се има предвид, че много хора не знаеха няои неща, а трябваше... стлува ми се, че съм повдигнала самочувствието на неопределен брой гастрономи, снижавайки своето. Незаслужено.
Като се има предвид нежеланието ми да ме експлоатират, стопирах самокритиката си, че се изложих на интервю, говорейки без да ми задават въпроси. Отговаряйки на неизречените такива.
Всеки път току да ми кажат, че не ставам за тази работа.
Сигурно защото плотът ми ще е омазан, но пък няма да губя излишно време за прилежен вид на всичко, вместо това ще си мия всичко. Като за вкъщи.
В заключение... с напредването на годинките започна да ме е страх от смъртта. От тези няколко часа, в които ще бера душа... всъщност основният въпрос е що е то хуманна ефтаназия и има ли такава.
Това, което бих правила с удоволствие ли?
Фл, боички и медицински книги, изследвания, създаване на анкети, микроскопски наблюдения... това би осмислило живота ми.
Малката не е много добре. Фак. Теорията ми е, че докато не избият резците, все ще има проблеми. От нерви стиска зъби и това възпалява синусите. 
Казаха ми, че ми трябва мъж, щом се впечатлявам толкова от гастрономските привички. Явно грешката е, че не гледам на децата като на страничен ефект от секса и ми се умира при мисълта за сериозни болести при тях.
Така и не разбрах кое било лошото, че си спомням кризите в общи линии. 
Аз винаги съм поемала отговорност за държанието си по време на пиене, казвайки, че тогава бих направила неща, за които иначе нямам смелост.
В заключение... просто не познавах агресивната си страна. Ако щеш... егоизма си. Включително и чуждата лицемерна обич не познавах. Най-вече. Когато открих това... си позволих да бъда всякаква. По-скоро да приключвам взаимоотношения.
Все пак. Някой може ли да отговори защо е лошо, че си спомням приумиците си? Защото нося отговорност. 
Аз имах нужда от разговори. А не от хапчета. 
Всъщност да си се изясня на себе си. 
Без цензура.
Даже се влюбих в себе си и всеки път страдам, когато съм сгрешила, че съм намерила себе си в друг.
Забелязах, че след спорове на работа се случват инциденти. 
Току щяхме да уморим клиенти. И цялата работа за това... кой е по-по-бърз.
Аз подобно напрежение оправдавам само ако работиш в спешното, полицията или пожарната.



Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: geridi
Категория: Поезия
Прочетен: 41912
Постинги: 221
Коментари: 508
Гласове: 296
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930