Над София небето натежава,

а Витоша е свежа и добра,
насреща вятър в клоните пропява
и гони пожълтелите листа.

Душата ми погалва ветровеят
и връща спомените за любов,
любов, в която някога немеех,
но времето дойде за пристан нов.

И само Витоша навява вечност,
родееща се с вечната любов,
те двете са и близки, и далечни,
но имат своя звезден благослов.

Та днес, когато есента ме милва,
към спомени пътувам пак назад,
очите ми красивото намират,
сърцето ми събира този свят.

17 ноември 2019г., Симеоново
Росица КОПУКОВА

които възпяват регулярно красотата на Витоша и виждат в нея онова, което очите на другите не могат да видят, защото те не са поети. Симеоново е едно от най-хубавите места в подножието на тази планина, а ти имаш привилегията да я съзерцаваш всеки ден оттам. Най-благородно ти завиждам за това и те поздравявам за великолепното стихотворение!

ти си редовен планинар из Витоша и знаеш красотата й, както и на самото Симеоново. Сърдечни благодарности.